Да плета на 1 кука ме научи баба ми. Бях 6-7 годишна и нечовешки се отегчавах от всякакви занимания като шиене, бродиране, плетене на 2 куки, готвене, отглеждане на кактуси и т. н. дейности, с които жените в семейството ми винаги са били не само на "ти", а дори на "ужасно се радвам да те видя". Нямам спомен защо крошето ми се видя интересно, но така или иначе - учех се с желание и се упражнявах с удоволствие, плетейки простички неща като шалове и кукленски одеялца. После обаче баба ми почина, пък аз порастнах, поради което не се очакваше опресняването и усъвършенстването на детските ми умения въобще да се състои.
Да де, ама не. Преди около година за пръв път чух от приятелка думата "амигуруми". Разгледах нейния блог, посветен на плетки и други шарено-вдъхновяващи занимания. Дощя ми се отново да хвана куката и да проверя какво си спомням. Като видях резултата, ми се дощя да науча и повече, особено за малките японски играчки, които вече ми бяха влязли под кожата.
За целта се заех с търсене в Интернет на сайтове за плетене на амигуруми. Малко по малко, основно с видеоклипчета (започнах оттук), си припомних наученото, научих и още. Намерих множество схеми и обяснения на най-различни модели. При всеки нов сърч те продължават да извират, а понеже мразя да чета от монитора, докато ги следвам, разпечатването им вече сериозно застрашава екологичното равновесие.
В момента разполагам с внушителна купчина проекти, които нетърпеливо реализирам един по един, а най-често - едновременно. Не виждам никаква вероятност да ми омръзне. Или поне не скоро. Само гледайте!
Публикации
