Strawberry Shortcake

Може и да ви се стори странно, но се оказа напълно възможно едно малко момиченце да се казва "Ягодов Сладкиш". Оказа се също, че въпросното момиченце, заедно с още 3 свои приятелки, е популярна героиня от американските поздравителни картички.
Всичко това ми беше неизвестно, когато открих книжката със схеми за изплитането на 4 симпатични куклички. Разбрах го чак след като първата кукла беше готова и подарена на моя приятелка за рождения й ден. За разлика от мен тя беше чувала за Сладкиша и бе така любезна да ми разясни кого всъщност й подарявам.
Според мен се получи добре, че куклата отиде да живее при човек, който я познава :) Ето я и нея:






За приятелките й още не съм намерила време, но рано или късно ще направя нужното, за да се присъединят към нея.

Как се правят: http://docs.google.com/leaf?id=0B__-vVSngWgLZjBkNTM5NWYtYmFkYi00NDQ1LThjMzktYTIwMWI3MTdmY2Nm&hl=en

Джак Морската Костенурка

Отдолу е светлозелен.


Как се прави: http://fortheloveofyarn.com/Issues/Spring06/patterns/spring06_seaturtle.shtml

Котка-тигър!

Идеята за това коте се пръкна в процеса на чудене какво да подаря на моя приятелка. Логично хрумване, защото, първо, тя си умира за котки и второ, притежава единствената котка на света, с която поддържам спонтанни дипломатически отношения, белязани от ярка тенденция към все по-осезателно затопляне.
Любимият сорт котки на приятелката ми се оказаха тигровите. Следователно, проектът предполагаше множество разноцветни райета, а множеството разноцветни райета от своя страна са предизвикателство за всеки пишман колорист.
Затова плетох мацата изключително ентусиазирано. Сега мисля, че резултатът е не само пленително зеленоок и умело раиран, но и стойката му излъчва онова толкова характерно за котките "нащрек-ване".





Как се прави: http://docs.google.com/fileview?id=0B__-vVSngWgLYWRlOWVkMTItYzFhNC00NTE0LWJhNmYtNmIwMWViYjc1OGUx&hl=en

Художник за художниците

Всички вкъщи, с изключение на мен самата, са художници. Без излишна скромност заявявам, че нямам почти никакъв рисувателен талант. Изключение правят чувството ми за колорит и известна техническа сръчност (ако щете вярвайте, но преди години, в час по рисуване, успешно преписах от съученичката до мен светлосянката на една ваза . Друг е въпросът, че от моя зрителен ъгъл вазата беше тъмна на съвсем различни места. Ама на кого му пука - важното беше, че съученичката рисуваше добре, т. е. беше надежден източник за преписване.)
Непритежаването на рисувателни способности не ме комплексира особено, защото талантливото ми обкръжение благосклонно твърди, че тъй като не съм художник, съм единственият човек вкъщи с висше образование.
В чест на това мило отношение и отдавайки дължимото уважение на чуждото можене, художниците получиха от мен изтипосания по-долу вълнен колега.



Предназначението му е "държател за моливи". За всеки обаче е ясно, че ако рисуването ти е професия, функцията на човечето е по-скоро декоративна. Важното е, че ахнаха и веднага му натъпкаха джобовете.

Как се прави: http://docs.google.com/fileview?id=0B__-vVSngWgLMzY0ZTQyNWEtMmE5Mi00YjNjLWEyYzUtNWQ5MzhhMjIwN2E1&hl=en

Шал с цветя и цветя без шал

Този шал имаше много лош начален късмет.

Трябваше да го подаря на майка ми за имения й ден през януари - а сколасах да го довърша чак в средата на февруари.
Въпреки че според схемата си бях набавила предварително нужното количество прежда и го плетях с нужните милиметри кука, въпросната прежда свърши 2 пъти. На 3-тия отчаян набег към магазина се оказа, че вече нямат такава дори в склада. Нямало и да имат повече. Въобще.
Добре-е, заместих я с друга прежда, от която уж имаха повече. Познайте какво се случи.

Ми предадох се. Шалът стана с 2 цветя минус и далеч не толкова фру-фру, колкото беше предвидено. Хубавото е, че: 1) не му личи и 2) майка ми си го хареса.


Особено й харесаха цветята, което наложи скоростно сътворяване на още 2 броя, предназначени за брошки...


Джунджуриите отгоре са нейно допълнение. Десният ми палец отказа да има каквото и да било общо с дебели игли за срок от 2 седмици.

Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/90362AD.html?noImages= (страницата изисква регистрация)

За читателите

Като малка живо се интересувах дали съществува професия "читател", защото да чета беше нещото, което най-много исках да правя като порасна.
Е, оказа се, че такава професия няма - но пък има книга с това заглавие, което е все някаква утеха :)
Затова продължавам да си чета за кеф, а не по работа.
Проблемът, разбира се, е, че рядко намирам време да прочета нещо от край до край без прекъсване. Прекъсването на процеса на четене, от своя страна, неминуемо води до необходимостта да си отбележиш докъде си стигнал, за да не те изнервя хаотичното прелистване на страници в момента, в който най-после си се отървал от работата си и отново имаш време да си почетеш.
С цел да предотвратяване на горепосоченото хаотично прелистване си изобретих ето тази отбележка:




Прави се ето така: http://www.crochetville.org/forum/showthread.php?t=101372
Ако пък точно тази не ви харесва особено, още много пеперудени варианти има тук

Пролет!

Пролетта все пак дойде и тази година. Вчера си мислех, че това едва ли ще се случи, но убедеността ми се върна от следните 4 неща:

1. Разходих се по "Графа" привечер. Невероятно е каква зареждаща енергия носят вечерните тълпи.

2. Купих си шарена индийска покривка за легло - ето тази:



3. Точно пред аптека "Ремедиум" налетях на двама улични цигулари, които свиреха Унгарския танц № 5 на Брамс .


4. Накрая от една баба се сдобих с тези:



Пролетта дойде!

"А"

Моята буквичка!

Разни твари, част първа

Тези лъв и слон са само част от цялата джунгло-савана от плетени животно-възглавнички. Смятам да направя и останалите, но засега съм стигнала само дотук. Следва.

Как се правят: http://docs.google.com/leaf?id=0B__-vVSngWgLYWQzODFmZTQtOWNlOC00YmZlLWI1N2UtNmRkNzQzOWZjODkw&hl=en

Още от Lion Brand Yarn

Оригиналната сова е с абсолвентска шапка, но според мен совите са достатъчно умни по природа, та да им се налага да следват, поради което шапката решително отпадна.

Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/80282AD.html?noImages=
(страницата изисква регистрация)




Гущерчето всъщност е отбележка за книги. Обаче толкова го харесах, че ми стана жал да го хербаризирам по предназначение. Затова и досега ми пълзи по лампата.

Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/80356AD.html?noImages= (страницата изисква регистрация)





Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/90231AD.html?noImages= (страницата изисква регистрация)





Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/70707AD.html?noImages= (страницата изисква регистрация)

Индийско слонче

Шареното "седло" и покривалото на главата са моя вариация. Оригиналното предложение не ми харесваше особено, а и, честно казано, за пискюлите ме домързя.

Как се прави: тук, тук и тук

Здрасти, Lion Brand!

Откриването на първия що-годе богат източник на схеми даде първия си плод.

ОктоподЪТ.

Намирам за очарователно октоподите да са лилави, но все пак отдадох дължимото на принципно страховития и/или отблъскващ имидж на въпросната твар, отказвайки да му лепна усмивчицата, предвидена в оригиналния модел. Очите пък направих доста по-големи. Кокоренето, от своя страна, породи съответното „ах” и „ох”, вследствие на което ахкащо-охкащата личност се сдоби с осмокрак подарък...

Как се прави: http://www.lionbrand.com/patterns/81095AD.html?noImages=

(страницата изисква регистрация)